Археолозите очакват нова сензация в Созопол

by Todor Radionov on 23.03.2011. Updated 11.01.2014

Снимка: Фондация "Созопол"

Разкопките на крепостта „Каструм домини“ започват в събота, съобщи проф. Божидар Димитров, който лично ще присъства на първата копка. През януари, при разчистване на терен край старото училище на носа на Созопол, екипът на фондация „Созопол“ открил зидария. Каменните зидове оформяли основите на солидна кула и кладенец с характерната антична зидария. Според проф. Димитров става въпрос за укрепената крепост Castrum Domini, или „Крепостта на господаря“. Най-вероятно става въпрос за вътрешна малка крепост на местния феодал от началото на 6 век.

Тогава е кипяло голямо строителство, предприето от императорите Анастасий и Юстиниан Велики, не само по Черноморието, но и по българските земи. А и мястото, където е открит комплексът, е стратегическо – оттук се наблюдава целия залив и подходите към Созопол, който в онези времена е бил основен доставчик на жито за византийската столица – Константинопол

казва професорът. Според него крепостта е имала близо 1 000 години живот.

Във всеки голям средновековен град е имало една вътрешна крепост с големина до 500 – 600 кв.м. Тя има различни имена, понякога е наричана укрепен замък на феодала, понякога с френското име донжон (в Западна Европа), или пък с латинското наименовмание Castrum Domini – „Крепостта на господаря“. Тази крепост обикновено е на най-стратегическото място на града. „Тъй като трябва да пази господаря, както от външен враг, така и от бунтове на населението. Тази крепост е по-голяма и по-здрава от обикновените крепостни стени. В морските градове е обикновено на носа на полуострова, той осигурява по-добра защита и обзор към морето, откъдето идват както парите от морската търговия (за която пак отговаря господарят на града), така и вражеските флотилии, които възнамеряват да го атакуват”, каза Божидар Димитров. В това отношение носът на Созопол – Скамни е много подходящ. От него и сега се вижда целият бургаски залив – от нос Емине до Маслен нос, със средновековните градове Емона, Несебър, Анхиало, Поморие, островите Свети Иван, Свети Петър, остров Света Анастасия.

До средата на 60-те години, когато градът беше обявен за курортно селище, созополчани са изхвърляли боклуците от двете страни на полуострова и те са се натрупали там, тъй като няма накъде да се оттекат. След разчистването им станало ясно, че кулата на замъка е петоъгълна. Според специалистите това означава, че е направена така, за да посреща евентуални удари на стенобойни машини, или да издържи на обстрел от вражески кораби. Тя е два пъти по-голяма от обичайните кули на созополската крепостна стена. Към нея има и помещения, които са разрушени. Предполага се, че са жилище, параклис, църква, зърнохранилище, водохранилище. Крепостта вероятно е била разрушена при превземането на Созопол от турците през 1453 година. Това означава, че тя е просъществувала около 1 000 години.

Правителството отпусна 710 хиляди лева за ремонта и завършването на православни църкви и манастири. Най-много средства са отделени за консервиране, реставрация и експониране на артефакти на средновековен манастир „Св. Апостоли“ и крепоста „Каструм домини“ в Созопол – 250 000 лв. Разкопките започват в събота.

източник: burgasnews.com

Previous post:

Next post: