Археолозите подновяват работа в Созопол

by Todor Radionov on 05.03.2012

Алея пред Южната крепостна стена и кула; снимка: Sozopol.org

Разкопките в Созопол се „размразяват“. Екипът на доц. Цоня Дражева продължава работа по обектите „Крепостна стена“ и „Манастир „Свети Николай Чудотворец“ в града. Разкопките започнаха в края на октомври 2011 г. и бяха „замразени“ на 10 януари 2012 г. заради големите студове.
Екипът на доц. Дражева започна с летящ старт – археолозите откриха, че крепостната стена, закривана досега от два незаконно построени още през 70-те години на ХХ в. ресторанта, е запазена почти изцяло – на височина 8 м, което е уникално за България.

„Обикновено крепостните стени се намират на максимум 1-2 м. Но по-интересното бе, че се откри входът на града и крепостната порта. Тя е била между двойна крепостна стена, флангирана от 4 кули, които устройвали хитроумен капан за нападател, преодолял евентуално първата порта. Той е попадал под обстрела на четирите кули и е бил унищожаван“

обяснява Божидар Димитров.

„Както много държавни служители и тук археолозите получиха бонус. Това бе една голяма средновековна трикорабна църква, разположена точно пред входа на крепостта, и малък митнически пункт, прилепен до нея. Разкопките в църквата потвърдиха, че тя е вероятно храм на манастира „Свети Николай Чудотворец“, известен по средновековни документи, но за чието местоположение не се знаеше нищо. Любопитното бе, че в него бе намерен архивът на манастира, от който са оцелели само оловните печати, скрепяващи писма и грамоти на византийски императори, основно от XI век преди Христа. Между тях и на Василий Българоубиец, който очевидно след превземането на Созопол през 1001 г. е финансирал възстановяването на този манастир“

На тази снимка можете да добиете представа за размерите на Южната крепостна стена и кула, предпазвала Созопол от вражески нашествия; снимка: www.sozopol.org

разказва проф. Божидар Димитров. Между печатите особено интересни са и тези на императрица Теодора, любовница на сина на българския цар Йоан Владислав – Пресиан, както и на Ирина, внучка също на този български владетел.

„Археолозите ще се помъчат бързо да завършат разкопките в оставащото им пространство до съвременния вход на града, разположен на около 20 м от древния вход. И да проверят дали и там не е имало древна порта, тъй като и там се виждат остатъци от две мощни кули, които по правило бранят вход в градските крепостни стени. Паралелно стената, входът и манастирът ще бъдат укрепени, консервирани и частично реставрирани, за да може още през това лято да станат достъпни на любителите на старините“

обяснява Божидар Димитров. Средствата за разкопките и реставрацията са осигурени от НИМ, общината и фондация „Созопол“.

източник: standartnews.com

Previous post:

Next post: