Бежанци

by Todor Radionov on 03.03.2011. Updated 11.01.2014

То бяха времена метежни,
Преображение! И Господ се яви
Дух и воля и сърца железни,
Измъчени, но горди но смели души

Манастир бе село красиво и китно
С варосани къщи и бели чешми.
Момите надвечер пристъпваха ситно
От Родопите слизаха снажни момци.

Изгориха го цялото без да помислят,
За ръцете, които с любов са градили
Къща след къща бяла и чиста
Всяка една бунтовник закърмила.

Нерадостна гледка, сълзи в очите,
Багажа събран набързо в каруца,
Плач на дете още в пелените
И нещо в гърдите твърдо като буца!

Момченце русо набързо събрало
Греди почернели и стол обгорен,
Своята къща по него познало.
Майчице моя, аз тук съм роден

Честит празник !!Това стихотворение съм го писал специално за моите баба Мара и дядо Митрю – тракийски бежанци. Прочетено е за първи път на 26 март 2010 г. да си спомним за тези  които след  трети март останаха в пределите на османската империя!

11.03.2010г.

Паскал Кюмурджиев

Previous post:

Next post: