Божидар Димитров: От откриването на мощите в Созопол станаха много чудеса

by Todor Radionov on 17.07.2011. Updated 11.01.2014

Покровител на града бил Аполон Лечителя, а след него Свети Йоан Предтеча, обясни историкът
Интервю на Цветана Герогиева, Информационна агенция КРОСС

Проф. Димитров, ще се включите ли в празника на Вашия роден град Созопол?
Разбира се. На 19-ти ще има изложба, която подготвяме. Посветена е на манастира „Свети Йоан Кръстител” на острова Свети Иван. Ще бъдат представени най-добрите находки от разкопките, които започнаха преди 25 години. Предметите са от експозициите на НИМ и Созополския музей. И сега правим една обща изложба, която първо ще бъде показана в Созопол, а на 25 август и в Националния исторически музей по случай конгреса по византология.

Божидар Димитров, Директор на Националният Исторически Музей

Каква е значимостта на Созопол за културно-историческото наследство на България?
Созопол е най-старият град в България. Това наиситна е така. Той е основан като градско селище в 611 г. Пр. Хр. Очевидно там има нещо което спада към ирационалното, защото появата на един град никога не е случайна.
Градът е разположен на три полуострова и три острова. Истина е, че интелигенцията, още когато е тръгнала по курорти, и софийската и пловдивската, е тръгнала към Созопол, а не към Несебър, например. Несебър няма нещо по-малко от това, което има Созопол. Даже от историческа гледна точка има повече запазени паптници. Например Несебър има 14 изцяло запазени средновековни църкви, а Созопол няма нито една. И въпреки всичко хората на изкуството и културата са били привлечени от нещо в Созопол и сега ги влече, макар че днес трудно се забелязват между останалите туристи, които вече са хиляди. Факторът „Х” е свързан с подземни и космически лъчения, които ги има в този град. Народът нарича тези места „здрави места” и обикновено край тях се строят църкви и манастири. Созопол има цели 5 манастира, които са съществували почти до XVII век, но са разрушени. Факт е обаче, че въпросното „здраво място” е усетено още тогава. Например, Созопол е единственото място по крайбрежието, в което от античността до наши дни няма комари. Кой знае защо комари в Созопол няма. Докато останалата част на крайбрежието е страдала с болестите, свързани с комарите – Бургас, Поморие, Несебър, Царево, Ахтопол. В античността това се е отдавало в бог Аполон, който е Созопл е носил странното прозвище Леечителя. Очевидно хората са се излекували когато са стъпвали в Созопол. Аполон се е почитал като лечител на града и околностите в продължение на 1000 години – от VII век Пр. Хр. до III от Н. Е. Там е била издигната 11-метрова бронзова статуя на бога, където са се стичали хора от близо и далеч, за да се лекуват и да си дадат парите в града.
През Средновековието градът е попаднал под покровителството на Св. Йоан Предтеча. Това твърди византийският поет Мануил Фил в една поема от 1263 г. Едва напоследък си обяснихме защо – след като бяха открити мощите. Очевидно се е знаело. Това, което е интересно е, че и тогава в манастира хората са се лекували от всякакви болести.
От откриването на мощите станаха много чудеса, покрай самите мощи. Много сакати хора се отърваха от недъга си, други получиха облекчение, но аз не съобщавам за това, макар че местните хора ми казват всичко, което става. Една руска туристка, онемяла и оглушала при атентата в театъра проговори. У нас вестниците писаха с насмешка „Пияна рускиня отрезвя край мощите”. И оттогава не съобщавам тези неща, но на вас ще ви ги кажа.
Но това е хубаво?
Това е хубаво, но ние не се отнасяме с уважение към тези неща. Аз не съм чак толкова ирационален, но е факт, че тези неща стават. Може да се държи на ефекта „плацебо”, но това няма никакво значение, важното е че се случва.
Има и нещо друго. Созопол е не само место за лечение. Винаги той е имал едно голямо и сигурно пристанище, защото по целия западен бряг на Черно море, от устието на Дунав до Константинопол, няма такъв залив. Варненският и Бургаският залив, преди построяването на съвременните бетонни съоръжения, са били изцяло незащитени и не са предпазвали корабите от бурите. Затова Созопол винаги е бил главното износно и вносно пристанище на българските земи. Функция, която сега се изпълнява основно от Бургас, през който минават 70 на сто от стоките. Тогава през Созопол са минавали 90 на сто. И както е във всеки голям пристанищен град, освен стоки, там се обменят идеологическа, културна и технологична информация.  Така че, каквото и ново да навлезе в българските земи,  е навлизало благодарение на Созопол, поне до XIX век.

А ще стане ли днес Созопол център на религиозния туризъм?
Аз следя нещата и зная как изглеждаше Созопол преди откриването на мощите. След 10 септември, след края на празниците Аполония, в града като че ли падаше неутронна бомба. Не можеше да видиш никакви хора по улиците, всичките хотели и ресторанти затваряха и така до следващото лято. Сега за първи път в Созопол имаше много туристи през късната есен и ранната пролет. И те не бяха само от България. Това благодарение на двама високопоставени ръководители. Единият е, президентът Путин, който се поклони пред мощите на Кръстителя. Руските медии естенствено се изпълниха със съобщения за това, в резултат на което хиляди руски туристи през тези 9 мъртви месеца, дойдоха в града. Вселенският Патриарх, той управлява епархийте в Северна Гърция, също съобщи с нарочно писмо и беше пълно и с гръцки туристи през зимата. Млади попчета гърчета, с автобуси и микробуси, с кавалкади от баби цяла зима пълнеха Созопол. Българите, естествено, също идваха. Онзиден си седях в едно кафе и при мен дойде един човек, който от години държи паркинга при старото пристанище. И ми каза: „Много ти благодаря. Благодарение на теб ядем бял хляб”. Това е созополски израз, което означава имаме пари. Обясни ми, че има 5-6 пъти повече автобуси на паркинга в сравнение с други години. Не бях се сетил, че и собствениците на паркинги ще бъдат доволни. Туристите масово идват на групи с автобуси и се оказа, че таксата за паркинг на автобус е много по-голяма от колкото за лек автомобил.
Разбира се, няма да се задоволим само с това. Поклонническият туризъм не е само това да дойдеш да се поклониш пред нечии мощи. Той включва и разглеждането на църквите и параклисите. Трябва да се обясни например защо именно Света Марина, през последните 200-300 години след разрушаването на манастир „Свети Йоан Предтеча”,  става покровител на Созопол, а не Свети Николай, да речем – покровителят на моряци и рибари. Това е много интересен въпрос. Аз съм намерил вече решението, но ще го обясня друг път.

източник: ИА „КРОСС

  • sierra

    ДЕЙСТВАЩ НАЦИОНАЛИЗЪМ В ЦЪРКВАТА
     
             Напоследък като министър, а сега и като директор на Националния исторически музей дейно участие в строителството на християнски храмове в Бургаска област взема небеизвестния историк Божидар Димитров. С държавна субсидия или с осигурени от него дарения от частни лица се строят или вече са построени храмове и параклиси вБургас, Созопол, Ахтопол, Бродилово, Българи, Кондолово, Емона, няколко села в Карнобатско, Поморийско и т.н.
             Дотук добре. Нашият съгражданин като че ли трябва да получи похвала. И я получава. В рамките на една година той стана почетен гражданин на Бургас, Созопол и Царево.
             Но едно нещо се забелязва в дейността му в това направление. Къде по-меко, къде по твърдо Божидар Димитров настоява пред църковните настоятелства храмовете да носят имена на български светци или в олтара на т.н. царски ред да бъдат поставяни техни икони. И църковните настоятелства заради парите, които им осигурява за строителство, се съгласяват.
             И за кои светци става дума? Християнската религия е вяра на мира и любовта. Национален светец и закрилник на България не случайно е свети Иван Рилски, кротък и мирен човек, който и мравка не е засегнал през живота си.        Докато Божидар Димитров промовира светци като цар Борис І, цар Тервел, Кирил и Методий, Баташките мъченици.
             Нека да бъдем наясно. Тези „светци” са кръволаци и въобще не отговарят на съвременните критерии за светец. Тези критерии, поради които и Левски не е обявен за светец. Цар Борис І е избил 52 болярски рода, включително и жените и децата. Цар Тервел е избил хиляди християни – византийци в битката при Анхиало и 200 000 араби в битката при Цариград. Кирил и Методий са били шпиони – византийски или български няма значение. Не случайно тези светци са забравени през ХV-ХІХ век, та е трябвало култа към тях да бъде възстановяван след 1850 г.
             Поредното възстановяване на култ към хора, оцапали ръцете си с кръв е опасна изява на национализма – този път в незасегнатата досега от него българска християнска църква. Затова тя трябва да спре Божидар Димитров в опасния му поход.

  • sierra

     
     
     
    БОЖИДАР ДИМИТРОВ ПАК ДАРЯВА ЦЪРКВИ И ПАК САМО ПОСВЕТЕНИ НА БЪЛГАРСКИ СВЕТЦИ
     
             От информационните агенции научаваме, че Божидар Димитров през последната седмица е дарил 35 000 лева на църкви в Сливен и Бургас. И пак в рамките на своя националистически поход и двете църкви са кръстени, вероятно под негов натиск на български светци – „св.цар Борис І” в Сливен, „св.Пимен Зографски” в кв.Крайморие в Бургас. Поне втория светец не е кръволак като Борис І.
             Но откъде намира пари за дарения Божидар Димитров, който е на заплата и съгласно Закона за конфликт на интереси не може да има частен печеливш бизнес. Запознати твърдят, че Божидар Димитров убеждава да даряват средства Библейското общество в Германия, което напоследък заля България с библии за деца и възрастни. А също и една приела православието богата американка – г-жа Жизел Серев. Името на последната изплува при откриването на храма „Св.Кирил и Методий” в Созопол, когато се оказа, че към държавните средства за реставрация и тя и г-н Златев са дарили по 50 000 лв.
             Дотук добре! Но следва да се запитаме дали само ревност към православната вяра кара германски, американски и руски граждани /г-н Златев е руски гражданин/ да даряват средства за български църкви? Какви грехове изкупуват? А и самия Божидар Димитров. В Созопол отлично се знае колко момичета и млади жени е прелъстил, когато беше по-млад.

Previous post:

Next post: