Българската култура – на самотен остров с радиоактивни плажове

by Todor Radionov on 04.08.2010. Updated 25.01.2014

Ето как един българин – Димитър Николов – коментира случващото се последните две седмици:

На самотен остров край Созопол археолози откриха мощи на св. Йоан Предтеча. На друг самотен остров община Бургас иска да развива културен туризъм. На трети самотен остров Министерство на културата планира да създаде археологически резерват. Самотните острови край Бургас и Созопол се оказаха изключително модерни това лято.

Може би защото цялата българска култура е сякаш на един самотен остров – стои и чака някой археолог след някое и друго хилядолетие да попадне на нея. По друг начин едва ли някой някога ще я забележи.

Проверете в „Уикипедия” и ще разберете, че Орфей и Дионисий са богове и герои от гръцката митология. А за техните корени в по-древната тракийска религия почти нищо не се споменава. Почти не се говори и за светилището на Орфей на Перперикон. Вместо това родопският певец в американски филм за Язон и аргонавтите е представен като африканец.

България има девет паметника в списъка на ЮНЕСКО. Къде е информацията за тях? Къде са филмите, албумите, пътеводителите? Няма нищо, което да убеди хората да рискуват и да дойдат в България.

А да пътуваш у нас си е безспорен риск. Доказва го радиоактивният плаж край Бургас. Както и инцидентът, при който бетоновоз сгази английска туристка. Нашата страна не изглежда най-привлекателното място за хора с интереси извън алкохола, секса и казината. За да правим културен туризъм, трябва да привлечем културни туристи. Трябва да се инвестират средства в качествени рекламни кампании, да се залее интернет пространството с информация за страната, да се издават брошури и да се организират събития.

България е на трето място в Европа по брой на културни паметници. Това обаче може да е и много, и малко. Може да се окаже малко, защото повечето паметници не се извисяват и на метър над земята и имат нужда от сериозни средства за реставрация, за да заприличат поне малко на това, което някога са били. Колкото и да сравняваме нашите обекти с пирамидите в Египет, с Колизеума или с Мачу Пикчу, достатъчно е да погледнем две снимки, за да разберем разликите. Нужна е национална стратегия за развитието на културния туризъм. Нужно е да се вложат огромни средства в реставрации и облагородяване на цели райони. Без правилна политика по отношение на рекламата обаче всички усилия за изграждане на туристически маршрути ще останат напразни. По тях ще си вървим само ние, докато се радваме на нашата култура в руини, разположена върху малкия ни изолиран остров с радиоактивни брегове.

Е, какво мислите Вие?

Източник: Новинар

Previous post:

Next post: