Горещото лято на BSTD и подводната археология

by Todor Radionov on 13.08.2010. Updated 11.01.2014

Росен Желязков преди гмуркането

Средновековни кораби, тайнствена съветска подводница и товари от VII век пр. Хр. са очакваните новини от кампания 2010

Каскадата от подводни новини от Черноморието тепърва предстои. Рекордът по дълбочинно спускане в Черно море на Росен Желязков (147 метра) и откриването на ветроход от XVIІ-XVIII век, на 90 метра дълбочина и 26 мили източно от Созопол са само началото от куп събития, за които ще научаваме през целия август и до края на септември. И от професионалисти, и от любители с нетърпение се очакват резултатите от лятната кампания на BSTD, спонсорирана от Риск инженеринг и GCR, и включваща търсенето на петата съветска подводница, потънала край Българското Черноморие – С-34, проучването на няколко тайнствени обекта на различни дълбочини, и търсенето на легендарно морско корабокрушение, за което има сведение, че носи безценни за археолозите товари от VII век преди новата ера. В дъното на това очакване стоят три имена – Михаил Заимов, Владимир Явашев и Росен Желязков – основателите на фондацията BSTD – Black sea technical diving

Това не са няколко момчета, които са запленени от ставащото все по-модерно хоби – дайвинга. И Росен, и Владо, и Мишо са сериозни хора, с тежки професии и популярност в собствените им професионални кръгове, надхвърляща средната за Европа. И тримата виждат в дайвинга освен удоволствие спорт и събда, но и призванието да помагат на незаслужено бедната ни подводна археология. Незаслужено, защото по оценките на най-прочутите експерти Черно море е истинска съкровищница за историци и археолози.

Росен е един от най-добрите професионални водолази, които България е имала, и търсен непрекъснато за организация и работа на тежки подводни обекти по целия свят. Негови са ред пристанищни съоръжения, направени през последните години по нашето Черноморие, като последното от тях е хеликоптерната площадка в пристанището на Несебър. Михаил Заимов – легендарен пътешественик, инвестиционен бизнесмен с размах и вкус, изтънчен автор на пътеписи и задълбочен историк, е нещо като запазена марка на артистичния Созопол, а Владо Явашев – след смъртта на Жан-Клод през тази година – вече не е просто асистент на знаменития Кристо, а може спокойно да се каже, изпълнителен продуцент на прочутите в цял свят арт проекти. Основаната от тримата фондация BSTD е известна с проучването на кораба „Кристина”, заснемането и проучването на потъналите кораби „Пелеш”, „Родина”, „Мопанг”, „Сефак” и „Кампидолио”. Локализирането, заснемането и проникването на подводниците Щ-210 и Л-24 и, както и с проучванията по поръчка на украинското правителство на потъналия на 27 септември 2008 година на дълбочина 73 метра кораб „Толстой”. Членовете на BSTD осъществяват и първото контролирано потапяне на изкуствен риф (100-тонния риболовен кораб „Пионер”) в акваторията на Българското Черноморие – в близост до остров Свети Иван, който за 3 години е посетен от над 5000 водолази и е както прекрасна туристическа атракция, така и отлично укритие за морските обитатели, с богата подводна флора и фауна.

От началото на лятото Росен, Владо и Мишо могат да се похвалят с две постижения, сами по себе си достатъчни да запълнят многостраничен отчет:
Корабът „Мина” е условно наречен на 3-годишната дъщеря на Владо Явашев и „гмурнат” на 27 юни, на около 26 мили източно от Маслен нос и на дълбочина 90 метра. Спускането направиха Владимир Явашев и Росен Желязков с осигуряващи водолази Стоян Стоянов до 60 метра и Любен Дилов-син – до 40 метра, и капитан на лодките Матей Матеев. При много лоша видимост (3-4 метра) и температура на дъното 5 градуса водолазите успяват да направят видеофилм, от който става ясно, че е открит кораб от доста редкия за черноморското корабоплаване период – XVII-XVIII век, с две или три мачти, най-вероятно от типа френски бриг, 50 метра дълъг и 7 метра максимална широчина. Корпусът му е в добро състояние, умерено обрасъл, с два ясно видими трюма. Мачтите са счупени на височина 6-9 метра над палубата. Палубата е в много добро състояние, но щурвалът – вероятно двоен, е на парчета, като все още са видими обръчите. По думите на директора Христина Ангелова, цитирана от БТА, това е най-големият документиран кораб до момента от Центъра за подводна археология в Черно море. В съседството с този кораб се намира друг, много перспективен обект, също локализиран от BSTD с прибори за страничен обзор, който очаква да бъде посетен от водолазите и носи предварителното име „Клавдия”, този път на двумесечната дъщеря на Михаил Заимов. Докато водолази и археолози не разгадаят името, пътя и съдбата на двата съда, те ще носят имената тези красиви момиченца и ще пленяват въображението с очакванията за тайни от едно от най-интересните за Чреноморието времена, когато Османската империя силно ограничава корабоплаването покрай нашите брегове…

Нов черноморски рекорд, 2 години по-късно

На 7 септември 2008 година Росен Желязков поставя рекорд по дълбочинно спускане с автономен апарат (scuba) за Черно море – 124 метра. 23 месеца по-късно – на 4 август, в 13,39 минути, при изключително силно подводно течение водолазът достига 147 метра в рамките на предвиденото 10-минутно спускане към дъното. Гмуркането е осъществено с две лодки на 32 мили (около 60 км) източно от Созопол от екип в състав: Росен Желязков – планиращ и осъществяващ спускането; Михаил Заимов – ръководител на осигуряващия екип, видеооператор в зоната до 60 метра и капитан на втората лодка; Стоян Стоянов – осигуряващ водолаз до 65 метра; Явор Паунов, Илиян Добрев и Любен Дилов-син – осигуряващи водолази в зоната до 40 метра, Матей Матеев – капитан на експедицията и пилот на първата лодка; Емил Шуманов – придружаващ лекар.
Атмосферните условия: слаб вятър изток-североизток, 30 градуса Целзий температура на въздуха; 28 градуса – температура на водата на повърхността; 7 градуса – температура на дъното. Видимост 10-12 метра. Много силно подводно течение, нарастващо с приближаване към дъното.
Рекордното за Черно море гмуркане е осъществено за 158 минути, по автономен начин, известен като TECHNICAL DIVING с използване на дънни и декомпресационни газове. За любителите и познавачите е редно да кажем, че за цялото спускане Росен Желязков носи със себе си следните бутилки с газови смеси, предназначени за различни дълбочини:
• Дънен газ до 150 метра със състав на сместа за дишане – 8% – O2 (кислород) и 77% He (хелий)
• Травел и декогазове:
• до 90 метра – 12% О2 – 68% Не
• до 57 метра – 20% О2 и 36%Не
• до 36 метра – 34% О2 и 29% Не
• Декомпресационен газ за дълбочина до 21 метра – 50% Nitrox
• Декомпресационен газ за дълбочина до 6 м в 11-литрови бутилки със състав на сместа за дишане – 100%O2
• За сухите костюми е използван газ аргон в допълнителни 1,5-литрови бутилки.
Поради изключително силното подводно течение Росен е принуден последните 10 метра да не „пада” свободно към дъното, а да си помага с ръце и плавници, издърпвайки по котвеното въже, което на моменти оре тинята почти на 45 градуса… Всъщност усилията и времето, с които направи тези 147 метра, спокойно можеха да му послужат за 160 при по-добри условия… Това вероятно предстои. Както предстои и същинското търсене на

С-34 – неоткритата подводница, която подлуди изследователите
Тазгодишната експедиция на BSTD носи гръмкото име The Hunt for C-34 и спонсорите – GCR и Риск инженеринг – всъщност дават парите си за търсенето на един от най-бунещите въображението на подводните изследователи обект – легендарната подводница С-34.
Михаил Заимов, един от най-задълбочените изследователи на Българското Черноморие, казва:
„Пет руски подводници лежат на дъното на Черно море в български териториални води в резултат на военните действия, водени от Черноморския флот на СССР през 1941-1942 година. Още в първите дни след началото на войната срещу СССР руските подводници са изпратени в западната част на Черно море, без право да нарушават българските териториални води и със задача да прекъснат връзките на противника и атакуват румънски и немски транспортни и бойни кораби. През август следва заповедта се започват военни действия в български води и разполагане на мини в тях. По българското крайбрежие от 22 юни 1941 г. до края на 1942 година се изпълняват множество бойни мисии с продължителност 15-20 денонощия. Пет от тях ще се окажат фатални за подводниците и техния екипаж, те ще останат завинаги при българския бряг. От север на юг това са: Щ 210, потънала през март 1942, източно от Шабла (43°33.’N 28°43.’E). При потапянето й загива 47-членният екипаж. Открита е през 1985 г. на дълбочина 59 метра; Л-24, която потегля от Туапсе на 12 декември 1942 със задача да постави минни заграждения, но в периода 15-29 декември 1942 г. вероятно се натъква на мина тип UMA от намиращото се в района на Шабла немско минно поле S-15. Загиват 57 души. Щ-210 лежи недалеч (43°19.’N 28°41.’E) от Щ 210 на дълбочина около 59 метра.

Щ -211 е открита случайно на дълбочина 27-30 метра, на 11 септември 2000 г. от рапанджиите Динко Матеев и Владимир Стефанов, шест морски мили от нос Св. Атанас (42°11.’N 27°53.’E). На нея общо загиват 44 души. През лятото на 2003 г. е подробно изследвана от кораб на руския военен флот. След неуспешни опити да проникнат в подводницата поради многото натрупана в нея тиня руските подводничари заваряват люковете. Вдигат на повърхността едно от палубните оръдия.
Щ-204 „Минога”, изпратена с мисия да патрулира в района на Емине изчезва за повече от 40 години. На 4 юни 1984 г. е открита на дъното от българския риболовен траулер „Алка”. Съществува непотвърдена версия за участие на българските катери „Беломорец” и „Черноморец” и водосамолета „Арадо” от 161-ва ескадрила в потапянето на подводницата. По данни от българските архиви и двата „Лорсена” в този момент са били на ремонт. Много въпроси поставят наличието на дупки от куршуми и осколки от снаряди по корпуса. На „Минога” загиват 42 моряци. Щ-204 лежи на дъното на дълбочина от 32 метра югоизточно от Варна по координати 42°53.’N 28°03.’E…”

Източник: Новинар

Previous post:

Next post: