Categories
Поезия

Градът на спасението

Светът е абсурд, а пък ние – обречен на смърт екипаж. Но въпреки този абсурд, всеки път ще се връщам във моя Созопол, с бутилка мастика на градския плаж

Градът на спасението 2
Созопол – Градът на спасението

12 септември. Годината няма значение.

Какво ли пък има значение в този тъй кратък живот?

В Созопол, на градския плаж, вечерта аз почерпих

с бутилка мастика последния местен полуидиот…

Той бавно отвори шишето и дълго се кръсти,

подобно осъден на смърт, за когото приготвят въже.

Отпиваше лудият с радост безумна и дръзка.

В окото му диво хвърчаха искри от зловещ оксижен!

А после фанелата смъкна, подхвана сиртаки.

Танцуваше като бог този урод с душа на дете!

Нагази водата и бавно отплува нататък…

Морето го взе на ръце и понесе незнайно къде.

Животът ни люшка в ковчега на Ной към насъщния.

Светът е абсурд, а пък ние – обречен на смърт екипаж.

Но въпреки този абсурд, всеки път ще се връщам

във моя Созопол, с бутилка мастика на градския плаж!

 

Ивайло ДИМАНОВ