Categories
Поезия

Теодора Стефчева: Морска пяна

Теодора Стефчева: Морска пяна 2Слънчеви зайчета се гонят,

като хлапета в моите коси,

вятър сълзите застинали прогони,

усмивка плаха пролетта ми подари …

Подгонено от бризове далечни

в бяло се облече моето море

и скрити в него хиляди надежди

разливат се по пясъчните брегове …

С воали днес морето се покрива

и готви се за идващата нощ,

и болката в очите ми измива…

Categories
Поезия

Теодора Стефчева: Пролетно въодушевление

Теодора Стефчева: Пролетно въодушевление 4Слънцето усмихнато играе

с първите цветя на пролетта

и въздуха наоколо ухае

на топъл ден,на дъжд и на трева…

 

И сладък липов цвят опиянява

живота мой и всеки следващ ден…

А пътя свой съдбата продължава

и сигурна съм-води те при мен!

Categories
Поезия

За синята магия и момичето без мечти

За синята магия и момичето без мечти 5Сред утрото, поръсено с усмивка,
повито във мъглива пелена,
обърканите ми мечти събира
и приютява ги във свойта синева.

И сякаш безучастно наблюдава
как бъди се живота във града,
а толкова изгубени мечти спасява
от ритъма убийствен на страха.

Сред ледените гласове на вятъра,
сред тихото ръмжене на кола,
сред плашещо-крещящи клаксони,
то пак мълчи в смирена доброта.

И сякаш, че приятел някогашен,
подпрял се е в скалите край града,
с разбиране морето днес ме чака,
да се завърна пак при него – у дома.

Categories
Поезия

Бряг

Бряг 6Всеки изгрев е различен,

а залезът незабравим,

морето силните мъже обича,

защото любовта ги връща на брега.

Морето е мъдро и нежно,

вълните му хляб и сълза.

Categories
Поезия

Отива си лятото …

Отива си лятото ... 7Навън вали, разкъсва се небето,

Страда и отива си от нас,

едно щастливо нежно бяло лято –

светлата звезда във тъмен час.

Ръцете черни днес към нас протягат

Дърветата и училищния двор

И празна, и самотна е душата,

Боли сърцето като във затвор –

Навън вали, разкъсва се небето.

Гори душата, страдам във нощта.

Categories
Поезия

Бежанци

Бежанци 8То бяха времена метежни,
Преображение! И Господ се яви
Дух и воля и сърца железни,
Измъчени, но горди но смели души

Манастир бе село красиво и китно
С варосани къщи и бели чешми.
Момите надвечер пристъпваха ситно
От Родопите слизаха снажни момци.

Categories
Поезия

Щастие и късмет на Евдокия, Марта, Мартин, Мартина

Щастие и късмет на Евдокия, Марта, Мартин, Мартина 9Евдокия живяла в сирийския град Илиопол. Тя събрала богатство почти колкото царската хазна с греховни дела. Така умъртвила душата си и вкаменила сърцето си.

Странстващ монах на име Герман отседнал в съседство на Евдокия. Тя чула молитвите му и много се трогнала.

Евдокия станала християнка и започнала да разпространява вярата. Противниците й я преследвали и тя загинала от меч на 1 март.

Созопол Новините

Categories
Поезия

Ваканция

Ваканция 10Тя идва заровена в детски мечти.

Тя идва обгърната с топли лъчи.

Тя идва с дъха на Черно море.

Тя идва с очите на скъпо момче.

 

Донасят я белите морски вълни.

Пристига с пясъчни кули, нали?

Пристига с приятели истински, знай!

Пристига с кучешки лай.

 

Categories
Поезия

За теб, мое море …

За теб, мое море ... 12Затварям очи и те виждам,

вълшебно мое море,

и пулса далечен усещам

на твоето топло солено сърце.

И синя безбрежност в мене се влива,

и чувствам се малка, но някак добра,

и губя се, чезна сред тази магия,

разбиват се бавно вълна след вълна.

Една синя надежда пред мен се простира,

една нова горчиво-солена мечта,

Categories
Поезия

Созопол

Созопол 13
снимка: Иван Костов

Улички каменостръмни, стрехи грамадни и тъмни, черни вечерни смокини, като очи на гъркини.

Амфори! Залези! Лодки! И романтични разходки с някоя фея по кея!

Град поетична идея, град романтично безгрижен! Такъв и до днеска те виждат тълпите, които прииждат!

Брадати художници с папки, поети със сламени шапки и дами от найлон и скука! Те минават заминават от тука!

Прелетно шарено ято! Но свърши ли твоето лято, задуха ли вятърът страшен, на лодките в купом се качват и сбогом романтико наша!