Изповедта на една млада жена за обсебващата любов

by vanmar on 16.09.2011. Updated 25.01.2014

Изповедта на една млада жена за обсебващата любов

Казвам се Надежда Котева, на 30 години съм от гр. Созопол. Бих искала да разкажа за един доста сериозен проблем в нашата родина, който за съжаление с всеки изминал ден прераства и се превръща в една малка „нация“.

В живота на всеки един от нас се е случвало да обича, и то с цялото си сърце, това са необясними чувства, реални, искрени, пламенни, чувствени и какво ли още не.

Любовта като цяло е нещо необяснимо, то идва като че ли от една затворена и безкрайна бездна в живота на човека, идва неочаквано, тръгва неочаквано, спира изневиделица и се преобръща постепенно.
Любовта има и красив а страна има и грозна страна, с която аз за съжаление преди време се сблъсках. И именно тази „любов“ остана като един незаличим белег в сърцето ми, за което лекарство няма.
Преди три години имах връзка с един човек, с който бях най-щастливата жена на света. Той беше мъжа мечта. Много държеше на мен, обичаше ме така, както всяка една жена би искала да бъде обичана – внимание, лоялност, честност, разбиране, всичко това беше част от живота ни.
Но в даден момент от живота и връзката ни всичко се преобърна, настъпи пълен обрат в отношенията ни. Започна една неоснователна ревност към мен, която донесе със себе си редица проблеми. Той ме обичаше, но започна и да ме мрази, една странна и много опасна комбинация, която понякога води до фатални последствия.
След време прекъснах отношенията си с този човек, срещнах друг и бях щастлива. Въпросният господин „Х“ започна да отправя заплахи към мен, които бяха от рода на „Ако те видя с друг ще те блъсна с колата, както теб, така и човека с теб. След това ще се самоубия“. Звучи страшно, но е факт. Броят на такива хора в България се увеличава с всеки изминал ден.
Дори и да съм прекъснала отношенията си с този човек, той категорично ми заявяваше, че аз няма да бъда щастлива с никой, той ще попречи на щастието ми, понеже той е сам и иска и аз да съм сама.
Друг подобен случай като моя се коментираше до скоро в медиите. Две момчета проявяват интерес към една девойка и понеже в тази държава липсва комуникация, единият убива приятеля си, за да премахне конкуренцията в битката за сърцето на въпросната дама.

Това са хора, които имат някакъв психически проблем. Те в същото време, хем обичат половинката си, хем я мразят и не искат, и не позволяват, тя да бъде щастлива. Такъв тип човек не позволява, жената до нея да комуникира с хората, с обществото, тя винаги трябва да стои с наведена глава и единственото, което трябва да вижда е земята, камъните и мръсотията, докато върви. Когато излиза навън не трябва да изглежда добре, да се гримира, да облече по-хубава, да не говорим за по-предизвикателна дреха, тя трябва да е покрита, занемарена, когато излиза сред хора. Това се случваше с мен в този етап от живота ми.
Но ситуацията коренно се променя, когато сме насаме, аз трябва да съм предизвикателна, с възможно най-малко дрехи по себе си и да правя това, което той иска, по-точно заповядва. Това са хора с болни мозъци, които имат нужда от лекарска помощ, те трябва да бъдат затворени и да стоят далеч от нормалния начин на живот.
Това са хора болни от „любов“, те са обсебени от идеята да обичат даден човек, но заедно с това да го мразят и да го нараняват.
Като цяло нашият народ не приема това състояние като болест, като някакъв вид психични проблеми и именно в това е тяхната грешка. Тези хора трябва да се лекуват, да посещават психиатър, това не е нормално поведение.
Моят призив е към жените, които виждат част от себе си в тези изречения, ако това се случва и на тях, нека сложат край на взаимоотношенията си с такъв тип хора, да избягат надалеч и да поискат подкрепа, било то от близки, приятели, полиция, но да не се борят сами. С нужната подкрепа и упоритост аз успях да превъзмогна този период, а сега съм много щастлива, открих любовта и правилния човек за себе си. Мили дами, не спирайте да се борите!/ Надежда Котева

news359.bg/Гласът на обществото

Созопол/България

Ключови думи: жени, любов, мъже, обсебване

информатор: vanmar

  • me2

    Това е проява на страх.Страхът на слаб човек,а слабият човек е опасен.Всеки търси някаква сигурност в живота.Затова сме измислили застраховките,пенсионното осъгуряване и т.н.За любовта обаче няма застраховка.За съжаление тя се е превърнала в начина на всеки от нас „да се застрахова“ и така е престанала да бъде това,което е.
    Едни държат жените си забулени,заключени и под постоянен надзор,като арабите,опитвайки се да елиминират  всяка възможност дори за мисъл за изневяра.Други се опитват да „купуват“ любовта си с пари и подаръци и т.н.Твоят случай е най-лошия.Той се опитва да обсеби тебе и животат ти,но в същото време и го е страх да е с тебе,за да не те загуби.Когато нямаш едно нещо не можеш и да го загубиш,нали?Такива хора са склонни и да търсят жени,които по някакъв начин са вече обвързани с брак,дете или и двете или дори само със сериозна връзка.Това е израз на страха им от свой собствен живот,който няма да могат да управляват.Тяхната сила обаче е само докато бъдат допуснати в живота на друг,но тогава се паникьосват и не знаят какво да правят,защото този друг живот по някакъв начин вече става и техен.Точно в собствения си живот те са безпомощни и не знаят какво да правят в него и с него.Това,което успяват да измислят е да принудят този,в чийто живот са били допуснати да ги изгони оттам.Те трябва да бъдат изгонени защото не са достатъчно силни за да си тръгнат и измислят все по брутални начини да бъдат изгонени-такива,които не търпят съмнение или безкрайно отлагане на нещата.
    Това е парадокса и омагьосания кръг,в който се върти този човек и не може сам да излезе от него.Той няма свой живот в собствения си свят на кошмари.Вероятно осъзнава слабостта и страха си,но не го признава дори пред себе си.Точно затова се опитва да изглежда страшен-да не би някой за миг да си помисли,че е един жалък страхливец.
    Когато накрая това все пак се случи и той бива изхвърлен започва да прави всичко възможно да докаже на всички и най-вече на себе си,че вината не е негова,че не е бил оценен,разбран и т.н. и най вече,че не е жалък страхливец и неудачник,страхуващ се от собствения си живот и отговорностите към тези,които биха били част от него.
    Опасен е защото наистина е способен на отчаяни постъпки,дори и на убийство и самоубийство след това.Това обаче пак би било израз на страха и слабостта му,но не и геройство.Самоубийството,ако не е единствен възможен изход е висша форма на слабост.То е и позор за самоубиеца освен ако не е самурай естествено,но в нашия случай този жалък човечец е твърде далече чувство за чест или доблест и такива подбуди.Единственото му и най-голямо чувство,което не оставя място за никакви други е страхът.Дотолкова го е страх,че дори няма смелостта да приключи сам със себе си,а иска дори в смъртта да е с някой друг.
    Наистина е патологичен случай,но аз не съм психиатър,а и те едва ли имат правилни методи за лечение в такива случаи.Трябва да бъден лекуван от фобиите си,а не от външните прояви на агресивност,които са само следствие от тях.Другият проблем.е че той за нищо на света не би си признал,че има проблем и пак влизаме в омагьосания кръг,от който няма излизане.
    Има начин,но такива хора трябва да съберат поне малко смелост и да се опитат да помогнат сами на себе си.Истинският мъж се оттегля,когато разбере,че има друг,по-достоен от него,който би направил повече за любимата жена и когото в крайна сметка тя обича повече.Това обаче не може да направи и един обсебен от страховете и кошмарите си човек.Той едва ли би могъл да направи нещо сам изобщо.Винаги трябва да има някой,който да го ръководи и направлява.Това е другият му проблем,че не ноже сам,а мрази тези,които го командват.Не вярвам,че може да се справи сам и пак ще има нужда от външна намеса.
    Може да звучи парадоксално,но лечението е страх по-голям от неговия,който да измести центъра на кошмарния му свят.
    Простичко казано трябва да просто да се сплаши,а няма нищо по-лесно от това да изплашиш един страхливец.Успех!

Previous post:

Next post: