Никулден в Созопол

by Todor Radionov on 06.12.2011. Updated 21.08.2014

Литийното шествие на Никулден в Созопол; снимка: Светлана Бондаренко

Празничната служба в созополската църква „Свети Георги Победоносец“ започна рано сутринта на 6 декември 2011г., Никулден и продължи дълго в присъствието на множество вярващи и миряни, изпълнили храма. А навън, по улиците на града, созополчани радостно поздравяваха познати и непознати и им честитяха празника.

Малко преди 11. службата свърши, църквата пусна и литийното шествие тръгна по улиците на града към пристанището.

Както е редът, първа беше иконата на Свети Николай Мирликийски, носена от кмета на община Созопол Панайот Рейзи, следван от църковни хоругви и Светия кръст.

По улиците на града много созополчани се кръстеха и свеждаха глава пред иконата, а кметът намираше за всеки по дума – на познатите и приятелите поименно честитеше празника, на другите граждани и гости на града – пожелаваше много здраве и добри успехи.

На рибарското пристанище, пълно с хора, бяха поръсени със светена вода всички рибарски кораби и хората, качили се на тях, повечето, както си му е реда на този ден – с чаша червено вино в ръка.

Няколко ромски оркестъра, дошли специално за празника в Созопол, поддържаха градуса на настроението с умелите си изпълнения.

След пристигането на литийното шествие на пристанището, стана ясно, че има нареждане (от Морска Администрация) поради силния вятър този ден кораби да не излизат в открито море. Кметът Рейзи обаче не беше съгласен да се нарушава традицията, според която на Никулден рибарски кораби с граждани излизат в откритото море, където се хвърлят венци в помен на загиналите моряци. В резултат на неговото настояване в крайна сметка два рибарски кораба, три круизни корабчета, една яхта и други малки плавателни съдове, приели на борда си граждани и гости на града, поеха към откритото море. Там, под воя на корабните сирени, във водата бяха хвърлени венци и букети с цветя, след което съдовете поеха отново към пристанището на Созопол. Там, още докато корабът (РК-28) швартоваше, кметът Рейзи скочи от трапа между двете палуби на кея, с което изпълни с неподправен възторг един от ромските оркестри. Последва ентусиазирано изпълнение на песента за Никола, български сокол и пирински орел.

НИКОЛА

Имала майка едно ми чедо
едно ми чедо, Никола.
С очи звездици, лице трендафил;
левентно чедо, Никола.
Ееее, Никола,
ееее, български юнак.  

Дотегнало му от чорбаджии
и черно робство бащино,
литнал Никола бой да се бие,
с върли народни душмани.  

Ееее, Никола,
ееее, пирински орел.  

Дом му станали Пирин и Рила,
техните нощи - закрила.
Знаме цървено в ръце развело
и млади  момци повело.  

Ееее, Никола,
ееее, български юнак;
ееее, Никола,
ееее, пирински орел.

Празненствата в античният Созопол продължиха през целия ден. Хората си гостуваха, други от тях изпълваха работещите този ден заведения, а възрастните вече рибари седяха на групи на пейката на входа на пристанището, отпиваха от чашите вино, а спомените течаха като река.

снимки: Светлана Бондаренко

видео: Нова ТВ

източник: прес център община Созопол

  • Juli2358

    Браво!По този начин се поддържат традициите!Браво на кмета и созополчани

Previous post:

Next post: