Categories
Поезия

Отива си лятото …

Отива си лятото ... 1Навън вали, разкъсва се небето,

Страда и отива си от нас,

едно щастливо нежно бяло лято –

светлата звезда във тъмен час.

Ръцете черни днес към нас протягат

Дърветата и училищния двор

И празна, и самотна е душата,

Боли сърцето като във затвор –

Навън вали, разкъсва се небето.

Гори душата, страдам във нощта.

Отива си едно прекрасно лято …

Трябва ли да плачем за това?

 

КАЖИ МИ, ЧЕ СЪМ ХУБАВА, стихове

Теодора Стефчева, 2010