Categories
Поезия

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ТРЕТОТО ОКО

Созополската поетеса Таня Сарандева издаде новата си книга озаглавена „През погледа на третото око“

ПОД ПАГОНА НА ЖИВОТА

(в памет
Дълголетница, почти столетница
вървяла от своята прабаба
до своите правнуци … моята баба Рада.)

Защо те виждам на нивата все –
затуй, че е хляб,
а хлябът живот
за всякое твое дете.
Натежал е пълният клас
и жътва е…
Жетварката, Ти –
завила ръкавите везани
забрадката бяла
на главата си кръйнала…
Сърп, паламарка, узрялото зърно
и превитото тяло
до земята покланящо.

А времето – върло! И върло!

Редиш на постата снопите
изправяш се
само да пиеш
от водата на стомните.

Кога песен припадна(?)…
и с житата се сля,
надигна се после…
От другия край – някой отпя.

И щурците… с гъдулките
да пригласят как издържаха?!
Че не пееше само за радости –
премного теглата ти бяха…

Бабо,
не знаеш колко бе хубава
с твоите бръчки столетни –
писани… и рисувани…
картини и образи цветни.
По тях четеше и разгадаваше…
Душата –
врата без резета оставяше.
И сега…
през нея в теб се прибирам
стоя… себе си търся…

Разпознавам. Намирам се.