ПИСМО
Писмо ще ти напиша – лично
с неизречените мои думи
Препрочитай прозорливо,
за тебе всички са – категорично.
На живота вихъра не ги обрули,
от тях цветист венец ще вия
достоен победител да окича.
Есенция ще пръсна – зрели дюли.
И в златоесенната си каляска
с триумфално бавен ход –
ще минем през пожънатата нива
да досъзрем опадалото зърно-ласка.
Ще съберем, ще смелим на брашно,
ще изпечем сами самуна…
Заситени със залъци откършени
ще преглътнем с тях „защо-защо”.