Паскал Кюмурджиев – Созополска есенна импресия

by Todor Radionov on 19.10.2011. Updated 11.01.2014

снимка: attractive.blogspot.com

Есента, тихо на пръсти, е пристигнала, преминала по все още затопления пясък. Зората е плиснала златната си пътека преди деня. Слънцето бавно и величествено се вдига високо в зенита си. Отлитат жерави. Бризът разпилява долетелите окапали листа. Изящната им палитра-жълто –зелени, оранжеви, алени – се разлива на влажния фон на пясъка. Най велик и неповторим  художник е природата!
Есенната хубост и скръбното мълчание на морето респектират, внушават уважение. То тъгува за човешката реч, за щастливия детски смях. Не му стигат песните на русалките и на полетелите над белите вълни чайки. Черупки от миди и охлювчета лежат забравени на брега.

Аз съм там на нашия бряг, на нашата пейка която някой е преместил незнайно къде гледам същите мидени черупки и мисля. За теб……

Морето е мъдро. То знае – всичко е временно. То отново ще се събере в бреговете си, ще си даде заслужен отдих. Ще изчисти водите си, ще научи на още гальовност и нежност вълните си. Морето знае да чака – рибите, рибарите, корабите, моряците…Ще дочака и лятото. И тогава ще бъде най –топлото и най ласкавото!

Сега е  есен………

Не…не  плача, не сълзи…просто дъжд заваля!

Паскал  Кюмурджиев
21 септември 2008 г.  СОЗОПОЛ

Previous post:

Next post: