Созопол – град на спасението

by Todor Radionov on 14.08.2010. Updated 11.01.2014

Снимка: Искра Ангелова

Или чудното пътешествие на мощите на Свети Йоан Кръстител – от Искра Ангелова

Мощите на Св. Йоан Кръстител днес бяха положени в ковчеже от злато и сребро. Реликварият е подарък от премиера Бойко Борисов и бе предаден днес от министър Божидар Димитров на енорийския свещеник отец Иван в храма „Св. Георги“ в Созопол.

Реликварият е изработен от пловдивския майстор Ганчо Ганчев. За разкопките на острова държавата отпусна допълнителни средства. Днес Божидар Димитров определи това като „първото чудо“ на мощите на Кръстителя, тъй като по думите му в момент на криза разходите се орязват. (БТА)

В началото на август археологът проф. д-р Казмир Попконстантинов намери кутия със свети мощи на остров Свети Иван край Созопол. Кутията съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Според професора за автентичността на ценната находка свидетелства надпис, който описва съдържанието на реликвариума. Предстои (може би?) да бъде направен антропологичен анализ и костите да бъдат датирани.

Реликварият е отворен от проф. Попоконстантинов в присъствието на министър Божидар Димитров, ст.н.с. Александър Минчев и директора на археологическия музей в Созопол Димитър Недев. Министър Димитров изразява надежда, че находката ще спомогне за развитието на „поклоннически туризъм“, направи и други изявления, с което предизвика разгорещен дебат.

Няколко дни след това се запътвам към Созопол с надеждата да разбера повече за чудното откритие.

22.VIII.2010г. снимка: www.sozopol.org

Все още няма упътващи знаци, а градът изглежда уморен от жегата. Чуждестранни туристи се влачат по горещите улици, но пред църквата „Свети Георги“ няма опашка, както очаквам. Мотае се един единствен мирянин, който яде сладолед и се колебае дали да влезе.

Вътре служителка услужливо ми разказва за наплива от хора, които идват, за да се докоснат до чудото, и възкликва: „Не можем да смогнем!“ Но после сякаш ми намига и прошепва: „Само не разбрах защо държавата си прибра реликвариума от алабастър – щели да го изложат в музей! Но поне оставиха костите.“

Костите са положени в сребърно ковчеже на малка масичка в центъра на църквата. Макар да има климатик е толкова горещо, че свещите, които безуспешно се опитвам да запаля, се огъват в ръцете ми. Чудя се как толкова ценно откритие е оставено така доверчиво на разположение на природните аномалии (жегитe по морето бият всички рекорди тази година) и на съвестта на поклонниците, които го доближават и докосват с парченца памук, който късат от найлоновия плик, оставен за целта на масата.

Скоро разбирам, че съм се заблудила – находката се пази зорко от двама полицаи, които дискретно стоят на пост в близост до климатика.

Излизам от църквата със смесени чувства. Двоумя се. Като вярваща християнка не обичам да се кланям на предмети, камо ли на тленни останки с неясен произход, а вярвам, че общуването с Бог може да се осъществява ежедневно и непосредствено на чисто духовно ниво, което, поне за мен, няма нужда от опредметяване.

Като дългогодишна гражданка на България се съмнявам във всичко, което получава толкова охотно медийна разгласа и бива рекламирано и разтръбено преди още да е проучено, анализирано или доказано.

Като романтичка искам да вярвам, че стават и чудеса и усещането за разговор с Бога, което съм имала на всевъзможни места – в катедрали и синагоги, по планински хребети и в долини с лечебни извори, на диви плажове или в древни тракийски светилища, в джамии и в малки православни църквички – и което имах, докато слушах пеещия ходжа в двореца „Топкапъ“ в Истанбул, надвесена над косъм от брадата на Мохамед, е било автентично религиозно преживяване.

И че с малко повече въображение мога да го изпитам и тук, над малките кости в сребърната кутийка, в жегата, на централната улица на уморения и претъпкан с туристи крайморски градец, който познавам от детството си.

Прочутото обезглавяване на Кръстителя

Няколко дни по-късно вече знам доста повече за мощите на светеца и тяхното местонахождение и се чувствам объркана. По-задълбоченият анализ показва, че има много неизвестни около местоположението на гроба на светията, кръстил самия Исус, а особено – на главата му.

Както се знае, Св. Йоан Кръстител е бил обезглавен от цар Ирод по желание на жената на своя брат Иродиада и нейната дъщеря Саломе. Юдейският цар се опитвал да съблазни Иродиада, а Йоан Кръстител му заповядвал: „Ти не трябва да я имаш.“

Затворен в тъмница, Йоан дочакал смъртта, пожелана от разгневената Иродиада. Главата на кръстника на Исус е отрязана след прочутия танц на Саломе в чест на Ирод. Той се заклева на девойката, че ще ù даде каквото поиска, Саломе се консултира с майка си и пожелава „главата на Йоана Кръстителя.“

След обезглавяването на Йоан Кръстител започват странните митарства на мощите му.

Иродиада заповядва да погребат отделно главата от тялото, защото се страхува от възкръсването му. Главата е погребана на тайно място, но скоро е изровена от придворната на Иродиада Йоана, която я носи в Йерусалим и я погребва в Елеонската гора.

Първо намиране на главата

По-късно един замонашен богаташ на име Инокентий се заселва в гората, започва да строи църква и да прави разкопки. Така намира глинен съд с главата на Йоан и я съхранява при себе си. Преди смъртта си отново я погребва на същото място, уплашен от нашествията на езичниците.

Постепенно църквата се разрушава и дълго време никой не знае къде е погребана главата на Кръстителя.

Второ намиране на главата

Легендата говори, че по времето на Константин Велики двама монаси, които отиват на поклонение по светите места в Йерусалим, получават откровение за мястото, където се намира главата на Йоан, изравят я от земята, но споделят товара си с един случаен грънчар по пътя.

Предтечата се явява като видение на грънчаря и му заповядва да се отдели от спътниците си. Той занася главата в родния си град Емеса, а оттам насетне домът му е благословен от изобилие и благодат.

Преди смъртта си, по заповед на явилия се отново Кръстител, грънчарят полага главата в съд за вода, заключва съда в ковчег и разкрива тайната на сестра си, като ù завещава никога да не отваря ковчега, да го пази и да го остави на най-достойния от рода им.

Така главата на Йоан Кръстител преминава от човек на човек и накрая попада в ръцете на един йеромонах Евстатий, заблуден от арианската ерес. Той започва да лекува болни благодарение на чудодейната сила на придобивката си, която е скрил добре.

Но грехът на Евстатий е, че приписва заслугите на себе си и така привлича много последователи. Накрая жителите на Емеса узнават за измамата и князът им гони Евстатий от пещерата, в която живее.

Йеромонахът моли да тръгне на следващия ден и използва нощта, за да скрие главата на светеца дълбоко под земята, с надеждата, че ще се върне и ще си я вземе. Това не се случва, защото в пещерата се заселват монаси и основават манастир, но дълго време никой не знае какво съкровище лежи в основата му.

Трето намиране на главата

Докато през V в. архимандрит Маркел не узнава за това чрез явяването на самия Предтеча, когото той среща в съня си.

Друг автор, св. Симеон Метафраст, твърди че главата е намерена от един орач, който вижда огън да излиза от земята в близост до пещерата и манастира. Той отива в Емеса и разказва на местния епископ Ураний за странното явление. По заповед на епископа, започват разкопки и главата е намерена за трети път.

Император Маркиан се разпорежда главата да бъде пренесена от Емеса в Халкидон, а после – и в Цариград.

Днес на шест места в света твърдят, че притежават главата на светеца

Има много места по света, в които настояват, че пазят главата на Кръстителя – в Ордена на тамплиерите, в църквата „Сан Силвестро“ в Рим, в катедралата в Амиен във Франция, в древния град Антиохия в Турция, а дори и в Residence Museum в Мюнхен.

Според други източници главата на Свети Йоан е погребана в църква, основана от царица Елена, майката на Константин Велики. Църквата е „Свети Йоан Кръстител“ и се намира в Дамаск до 635 г., когато мюсолманите завземат града и я превръщат в Омаядската джамия.

Първият папа, влязъл в джамия, е папа Йоан Павел II, който посещава мястото и се кланя на мощите на светията през 2001 г.

Но сам по себе си този факт не е достатъчен, за да затвърди и узакони веднъж завинаги истинското местонахождение на ценните останки.

Арменците пък смятат, че главата на предтечата се намира в Нагорни Карабах, макар че не е много ясно как точно тя е попаднала в провинцията Гандзазар в средновековна Армения.

Не по-малко сложно е да се разбере къде се намира тялото на Кръстителя.

След като е обезглавен, учениците му тайно погребват тялото в самарийския град Севастия. Днес част от лявата ръка и парче от черепа на Свети Йоан лежат в двореца „Топкапъ“ в Истанбул, но и в коптския православен манастир „Св. Макарий“ в Египет.

Докато дясната ръка на светеца, с която е кръстил Исус, се съхранява в сръбския православен манастир „Цетине“ в Черна гора, а също и в румънския в планината Атон.

Части от тялото на светеца са се пазели в арменския манастир „Свети Йоан Кръстител,“ създаден през IV в., a понастоящем в югоизточна Турция, но съдбата им е неясна, след като църквата там е унищожена от турската армия. Арменската църква в Чинзура, Западен Бенгал, Индия също твърди, че притежава ръката на Кръстителя.

Объркващо, нали?

И се питам как тогава части от главата, ръката, че и петата на светеца са се озовали на нашия остров?

Уникалната, шумно разгласена и недоказана находка на острова „Св. Йоан“ стана причина за много дебати, коментари и дори обиди. Чак авторитетният „Уолстрийт джърнъл“ посвети статия на събитието.

За да помогне на страната да излезе от най-тежката рецесия от падането на комунизма там преди 20 години, българското правителство иска да насърчи туризма и шумната реклама на находката е част от плана

пише вестникът.

Но дали заиграването с такава висока топка на крие големи рискове? И какво, ако Созопол не се окаже „новият Ерусалим,“ а поредната скалъпена набързо сцена, която някой е решил да използва за поредната халтура, посветена на Велика България?

И докато българските артисти и хора на изкуството са буквално застрашени от изчезване през следващата зима, държавата сипе милиони в бездънната яма на поклонническото невежество. Ами ако бърка?

Свети Йоан Кръстител няма да се обърне в гроба, защото изглежда си няма постоянен. Вероятно няма да има и възмездие. Но този тип търговия е особено опасен – това е търговия с надеждата, вярата и истинските християнски ценности. И трябва много да се внимава с подобна спекулация. Много.

Източник: vesti.bg

Previous post:

Next post: