Созопол – Радой Ралин

by Todor Radionov on 28.11.2012. Updated 02.12.2014

Радой Ралин - В Созопол пътните врати не се затварят

Созопол

В Созопол пътните врати не се затварят
и цяла нощ по дворовете лампа свети.
Тук уличките никога не се повтарят
и няма нужда тук от никакви поети.

Преди заспиване са часовете сладки:
щурците шият златните обувки на съня.
Морето чак до миглите достига.
И примирило свойте схватки,
изтрива земната пушилка на деня.

Рибарите простират свойте мрежи
на лунен въздух да се проветряват.
Оръжие не носи никой тук, понеже
звездите горе всичко наблюдават.

Радой Ралин - Созопол

Радой Ралин 1923-2004

Тук хората стоварват мимолетните измами,
дано забравят ежедневните си робства.
В самотността поне да бъдат двама
и да ги приласкаят всички неудобства.

Тук всяко впечатление е първо впечатление.
И като истинска любов ще се прекъсне ли навреме?

Тук никой не завършва своето стихотворение.
Тук всичко все е „тук“.
А преживяното?
Не може! Не, не може никой да ти го отнеме.

1966г., Радой Ралин

Previous post:

Next post: