Categories
Поезия

За синята магия и момичето без мечти

За синята магия и момичето без мечти 1Сред утрото, поръсено с усмивка,
повито във мъглива пелена,
обърканите ми мечти събира
и приютява ги във свойта синева.

И сякаш безучастно наблюдава
как бъди се живота във града,
а толкова изгубени мечти спасява
от ритъма убийствен на страха.

Сред ледените гласове на вятъра,
сред тихото ръмжене на кола,
сред плашещо-крещящи клаксони,
то пак мълчи в смирена доброта.

И сякаш, че приятел някогашен,
подпрял се е в скалите край града,
с разбиране морето днес ме чака,
да се завърна пак при него – у дома.