Categories
Поезия

Моят Созопол

Като любима ласка морето те прегръща,
облива твоите скалисти брегове,
далечни спомени назад ме връщат,
как искам пак да съм дете!

Да тичам боса по мокрия пясък,
да ме догонва дъха на морския бриз
и като гларуса със своя див крясък да викна: миг поспри!