
СВЕТИ НИКОЛА
Смили се Господ тази есен,
Напълни траловете с риба.
И като в стара гръцка песен,
Свети Никола във морето влиза.
На вашият празник няма парад,
Нито дълги и скучни доклади
Защото вие сте цветята на този свят
И те са вашата най-голяма награда!
Бъди жена, бъди светиня,
Дарявай слънце и живот,
Светът щастлив е, че те има,
Като земя,която дарява плод.
В Созопол жените са силни,
Силни и страшно красиви,
И всяка в сърцето си носи,
На морето вълните игриви.
Няма залез без изгрев,
Нито ден без нощта,
Няма есен без лято
Нито човек без мечта.
В ранната есен на моя живот,
Сърцето отчаяно търсеше пристан.
Като самолет се лутах без автопилот
И като кораб, с изгубена котва.
Търсех те,моя любов,не отричам
И вярвах че те има на света
Морето силните мъже обича,
Страхливците остават на брега.
Есента, тихо на пръсти, е пристигнала, преминала по все още затопления пясък. Зората е плиснала златната си пътека преди деня. Слънцето бавно и величествено се вдига високо в зенита си. Отлитат жерави. Бризът разпилява долетелите окапали листа. Изящната им палитра-жълто –зелени, оранжеви, алени – се разлива на влажния фон на пясъка. Най велик и неповторим художник е природата!
Есенната хубост и скръбното мълчание на морето респектират, внушават уважение. То тъгува за човешката реч, за щастливия детски смях. Не му стигат песните на русалките и на полетелите над белите вълни чайки. Черупки от миди и охлювчета лежат забравени на брега.
Аз съм там на нашия бряг, на нашата пейка която някой е преместил незнайно къде гледам същите мидени черупки и мисля. За теб……
Паскал Кюмурджиев представи пред своята публика в Созопол Паскалудница IV – Гинекотерапия.
На 19ти Март в „Бар Без Име“ созополчанинът изпълни поредното си издание на „Паскалудница“ формат „One man show“
Видео материалите са авторски и необработвани.
„За нашето море с любов и усмивка! За нашият град с оргомно уважение и хумор!“
Началото на представлението бе дадено с един от страхотните стихове на Паскал – „Бряг„