Tag: поезия

Созополската поетеса Таня Сарандева споделя с нашите читатели своята творба „Созополско море“

Покрай брега смокинени дървета
ронят плод със есенен привкус
Как тъжно е в очите на морето,
изпълнени от плажа пуст…

Созопол

Созопол с калдъръмите свои
и ведрия бриз на морето,
градът на древни герои
поражда гордост в сърцето.

Созопол – град на изгреви,
на буреносен вятър и стихия…
Созопол – град на залези,
на лунни нощи и магия…

Стефан Петков – Созопол

Понесен върху летните вълни,
дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща.
Изтриваш парещите ми сълзи
и с топли длани нежно ме прегръщаш.

Прегръщаш ме и всичко е наред,
щом пак съм тук и вятъра усещам,
щом на брега пред синьото море
аз коленичил съм и изгрева посрещам.

СОЗОПОЛ

Като копче от калкан грамаден
над Созопол ясно слънце свети.
Морски видри сушата нападат
морски видри хапят бреговете.

Рошав гларус – птица кавгаджия –
като искра от далечен кораб
над морето с писъци се вие,
над морето с вятъра се бори.

Разнопосочни размисли нахлуват вътре в мен,
а наслада носи сутришното ми кафе.
Служебни разговори водим двама с теб
в мълчаливо утро, свъсено небе.

Служебно посвещавам ти тъй целия си ден
с утеха морна, надежда скрита, сляпа блазън.
Отношения служебни в свят разкрепостен-
не сме обвързани – не си наказан!

Не ме търси
защото съм излитнала.
Отгледах си крила.
Заякнаха.
Дори да ме преследваш
го няма смисълът,
ще се рея в свобода…
Не ме моли, недей
не казвай повече
и многобройно,
че сме крайно истински…

Боже, направил си някаква смес,
или… отвара се казва…
В този примес, който Земя се оказа
си разбъркал парчета от… (ада и рая,
боже, не зная…)
щастие, сълзи, обич, страдания –
многострадални… (са!)

в дългия преход… до мястото свето.
(изглеждат и странно.)

Какви са, Боже, тези писания
за Дулсинея… и за идалгото?..

Сякаш преливат вълните наежени
в пламен копнеж за миг свобода.
Слънчеви капки докосват лицето ми,
граница губи се между небе и вода.

Как ми се иска да се гмурна неистово!
Заливът глухо пустее широк!
Морският вятър разпръсква косите ми,
а чайките стрелкат се в простора дълбок!

Като дива вода
като небесна стихия
като жива вълна
като ангел в магия
пред тебе стоях
с няма усмивка.

Нека е лято там във Созопол!
Щом влюбени двама неуморно вървим-
боси по пясъка – едър и топъл,
вкопчени в миг незабравим.

Нека е лято! Нека сме влюбени!
Жаркото слънце телата да пари!
Самотни при залива да стоиме изгубени
в пламен копнеж за любовни пожари.