
Няма залез без изгрев,
Нито ден без нощта,
Няма есен без лято
Нито човек без мечта.
В ранната есен на моя живот,
Сърцето отчаяно търсеше пристан.
Като самолет се лутах без автопилот
И като кораб, с изгубена котва.
Търсех те,моя любов,не отричам
И вярвах че те има на света
Морето силните мъже обича,
Страхливците остават на брега.