Новините за Созопол
Няма залез без изгрев,
Нито ден без нощта,
Няма есен без лято
Нито човек без мечта.
В ранната есен на моя живот,
Сърцето отчаяно търсеше пристан.
Като самолет се лутах без автопилот
И като кораб, с изгубена котва.
Търсех те,моя любов,не отричам
И вярвах че те има на света
Морето силните мъже обича,
Страхливците остават на брега.
Созопол е айсберг на път към екватора.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Созопол е бялата риза на вятъра,
спасителен фар подир всеки погром.
Аз трябва да ида навреме в Созопол.
Пред „Пъци“ отдавна ме чака Сафо.
Далеч е морето – отвъд хоризонта,
а всички трамваи са все за депо…
На всяка цена ще се върна в Созопол.
С „Титаник“, на кон, ако трябва пеша!
Но съмна се вече. Пиян като Зорба,
танцувам в дъжда и чинии троша…
„ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!“
Господи, родил си се
в нашия ден —
от светлинната обич
на Отца сътворен.
Път земен страдален
до кръв извървя,
а душата се молела,
опознала страха
за избавление…
Хула зловеща, мъст владетелска,
зла на Голгота Те разпна,
заради добрите дела.
Когато човек си,
сякаш много си слаб,
сам да пребориш
човешкия ад.
ПЯСЪЧНАТА ЛИЛИЯ
Морето,
слънцето
и пясъчните дюни,
…и хората,
останали добри,
се къпеха и топлеха,
събули…
грижите и суети.
Минава погледът
през лятната идилия…
И спря с възторг
до цвят
на чудо-лилия,
живееща
по нашите места
с пясъка
и със солената вода.
Улички каменостръмни, стрехи грамадни и тъмни, черни вечерни смокини, като очи на гъркини.
Амфори! Залези! Лодки! И романтични разходки с някоя фея по кея!
Град поетична идея, град романтично безгрижен! Такъв и до днеска те виждат тълпите, които прииждат!
Брадати художници с папки, поети със сламени шапки и дами от найлон и скука! Те минават заминават от тука!
Прелетно шарено ято! Но свърши ли твоето лято, задуха ли вятърът страшен, на лодките в купом се качват и сбогом романтико наша!