Categories
Поезия

Паскал Кюмурджиев – Созополска есенна импресия

Паскал Кюмурджиев - Созополска есенна импресия 2
снимка: attractive.blogspot.com

Есента, тихо на пръсти, е пристигнала, преминала по все още затопления пясък. Зората е плиснала златната си пътека преди деня. Слънцето бавно и величествено се вдига високо в зенита си. Отлитат жерави. Бризът разпилява долетелите окапали листа. Изящната им палитра-жълто –зелени, оранжеви, алени – се разлива на влажния фон на пясъка. Най велик и неповторим  художник е природата!
Есенната хубост и скръбното мълчание на морето респектират, внушават уважение. То тъгува за човешката реч, за щастливия детски смях. Не му стигат песните на русалките и на полетелите над белите вълни чайки. Черупки от миди и охлювчета лежат забравени на брега.

Аз съм там на нашия бряг, на нашата пейка която някой е преместил незнайно къде гледам същите мидени черупки и мисля. За теб……