Понесен върху летните вълни,
дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща.
Изтриваш парещите ми сълзи
и с топли длани нежно ме прегръщаш.
Прегръщаш ме и всичко е наред,
щом пак съм тук и вятъра усещам,
щом на брега пред синьото море
аз коленичил съм и изгрева посрещам.
Започваш да рисуваш в паметта
картините, погребани под руините
на твойте стари, славни времена,
останали далеч, далеч назад във дните.
Categories
Созопол
