Новините за Созопол
В неделя водещите [1] разговаряха с кмета на града Панайот Рейзи, главния архитект на община Созопол Румен Александров, както и с други изтъкнати имена на Созопол. Домакини бяха управителят на Марина Порт Созопол и председателят на общинския яхт клуб Созопол.
Вдъхновението, което ни носи морето зрителите на БНТ разбраха от младата ни съгражданка – поетесата Теодора Стефчева и художничката Ани Недин.
Слънчеви зайчета се гонят,
като хлапета в моите коси,
вятър сълзите застинали прогони,
усмивка плаха пролетта ми подари …
Подгонено от бризове далечни
в бяло се облече моето море
и скрити в него хиляди надежди
разливат се по пясъчните брегове …
С воали днес морето се покрива
и готви се за идващата нощ,
и болката в очите ми измива…
Слънцето усмихнато играе
с първите цветя на пролетта
и въздуха наоколо ухае
на топъл ден,на дъжд и на трева…
И сладък липов цвят опиянява
живота мой и всеки следващ ден…
А пътя свой съдбата продължава
и сигурна съм-води те при мен!
Сред утрото, поръсено с усмивка,
повито във мъглива пелена,
обърканите ми мечти събира
и приютява ги във свойта синева.
И сякаш безучастно наблюдава
как бъди се живота във града,
а толкова изгубени мечти спасява
от ритъма убийствен на страха.
Сред ледените гласове на вятъра,
сред тихото ръмжене на кола,
сред плашещо-крещящи клаксони,
то пак мълчи в смирена доброта.
И сякаш, че приятел някогашен,
подпрял се е в скалите край града,
с разбиране морето днес ме чака,
да се завърна пак при него – у дома.
Навън вали, разкъсва се небето,
Страда и отива си от нас,
едно щастливо нежно бяло лято –
светлата звезда във тъмен час.
Ръцете черни днес към нас протягат
Дърветата и училищния двор
И празна, и самотна е душата,
Боли сърцето като във затвор –
Навън вали, разкъсва се небето.
Гори душата, страдам във нощта.
Тя идва заровена в детски мечти.
Тя идва обгърната с топли лъчи.
Тя идва с дъха на Черно море.
Тя идва с очите на скъпо момче.
Донасят я белите морски вълни.
Пристига с пясъчни кули, нали?
Пристига с приятели истински, знай!
Пристига с кучешки лай.
Затварям очи и те виждам,
вълшебно мое море,
и пулса далечен усещам
на твоето топло солено сърце.
И синя безбрежност в мене се влива,
и чувствам се малка, но някак добра,
и губя се, чезна сред тази магия,
разбиват се бавно вълна след вълна.
Една синя надежда пред мен се простира,
една нова горчиво-солена мечта,
Със запалване на светлините на елхата стартираха коледно-новогодишните празници в Созопол.Тържеството пред сградата на общината, където по традиция се украсява градската елха събра стотици граждани. Високата близо 7 м. елха бе украсена пищно с коледни светлини, разноцветни играчки и гирлянди.
Украсен е и целия град, като централната алея на града привлича вниманието на гражданите със оригиналните светещи пана. Коледна украса промени празнично и улиците в Стария и новия град, като тази година светлинна украса бе монтирана и на входната артерия към града.
Светлините на елхата бяха запалени от кмета на община Созопол Панайот Рейзи заедно с отличилите се през изминалата година ученици от цялата община в сферите на образованието, спорта и изкуството. Специални гости на тържеството бяха и най-добрите учители за годината, номинирани от отделните педогогически колективи. Бляскавият празник, с който община Созопол дава началото на новогодишните тържества започна с изпълнение на мажоретния състав към читалище „Отец Паисий” и музикално артистична програма от учениците от ОУ ”Св. св. Кирил и Методий” и завърши с дълго хоро около светещата елха.
„Знам, че хората очакват да кажа много умни неща за предстоящата премиера на книгата ми, но на мен ми е трудно…
Тази книга е едно събирателно на всички мои момичешки чувства и преживявания и е нещо толкова лично и истинско, колкото могат да бъдат мислите ни… Затова и аз самата бях силно разколеба дали да издам тази стихосбирка…
Истината обаче е, че хората, които в годините се срещаха с творчеството ми и намираха своето отражение в него и се чувстваха разбрани бяха