Новините за Созопол
Разнопосочни размисли нахлуват вътре в мен,
а наслада носи сутришното ми кафе.
Служебни разговори водим двама с теб
в мълчаливо утро, свъсено небе.
Служебно посвещавам ти тъй целия си ден
с утеха морна, надежда скрита, сляпа блазън.
Отношения служебни в свят разкрепостен-
не сме обвързани – не си наказан!
Сякаш преливат вълните наежени
в пламен копнеж за миг свобода.
Слънчеви капки докосват лицето ми,
граница губи се между небе и вода.
Как ми се иска да се гмурна неистово!
Заливът глухо пустее широк!
Морският вятър разпръсква косите ми,
а чайките стрелкат се в простора дълбок!
Нека е лято там във Созопол!
Щом влюбени двама неуморно вървим-
боси по пясъка – едър и топъл,
вкопчени в миг незабравим.
Нека е лято! Нека сме влюбени!
Жаркото слънце телата да пари!
Самотни при залива да стоиме изгубени
в пламен копнеж за любовни пожари.