Храмът на Аполон Лечител на остров „Св. Св. Кирик и Юлита” при Созопол

by Todor Radionov on 12.02.2013. Updated 05.01.2014

Созопол и прилежащите му острови, погледнати от Космоса.

Созопол и прилежащите му острови, погледнати от Космоса.

През 1924 г. при изкопните работи за основи за Рибарското училище на остров „Св. Св. Кирик и Юлита” са били открити зидове и каменна настилка от късноантична сграда (ІV – V в. след Хр.). В тези зидове, според археологът Васил Миков и историкът на Созопол Константинос Папайоанидис, е бил намерен преупотребен фрагмент от посветителен надпис, от който са запазени три само думи на старогръцки език, които преведени означават:

… постави за Аполон Лечител”.

Впоследствие надписът е изчезнал в морето през ІІ – І век пр. Хр. Впоследствие посвещението на Аполон Иетрос под №  403 е включено в авторитетния корпус на световно известния епиграф проф. Георги Михайлов. За съжаление този паметник, локализиращ храма на бог Аполон, малко след намирането е бил изгубен и се съобщава, че той попаднал в морето.

Релеф на богинята Кибела от акваторията в непосредствена близост до остров „Св. Св. Кирик и Юлита”.

Релеф на богинята Кибела от акваторията в непосредствена близост до остров „Св. Св. Кирик и Юлита”.

Драгирането на Созополското пристанище в края на 20-те години на ХХ век е довело до откриването на изключително много керамика от епохата на древногръцката колонизация, когато тук е съществувала Аполония, получила името на бога, покровител на всички колонисти, отплавали към далечни брегове. Най-забележителната находка от това драгиране е всъщност най-старият релеф на богинята майка, открит в близост до брега на малкия остров (ред.бел. остров Свети Петър). Великата майка на боговете (Magna mater deorum) е наследство от още по-древни неолитни култури, развили се в централна Анатолия и усвоени от фригите, които се родеели с древните траки. Опиянени от възгласа „Кубаба, Кубаба…”, произнасян от завареното анатолийско население при шествия за измолване на плодородие, дошлите от пределите на Балканите фриги, кръстили богинята Кибела и с това име тя проникнала в йонийските гръцки градове. Донесена от колонистите в Аполония, тази богиня на плодородието явно е била почитана в съседство с храма на Аполон Лечител още през VІ в. пр. Хр.

Мраморна главичка от остров „Св. Св. Кирик и Юлита”.

Мраморна главичка от остров „Св. Св. Кирик и Юлита”.

Храмът на Аполон Лечител е бил построен скоро след възникването на политията (градът-държава) Аполония. Тя е основана от разположения в областта Йония (днес на Западния турски бряг) град Милет около 610 г. пр. Хр. Храмът трябва да е бил разположен на най-високото място на остров „Св. Св. Кирик и Юлита”, за да предпазва Аполон Иетрос (Лечител) и гражданите на новата колония не само от болести, но и от всякакви нещастия и злини.

Малка мраморна главичка със старинна архаична прическа е била открита през 1935 г. в един гроб близа до югоизточния бряг на остров „Св. Св. Кирик и Юлита”. Тя е датирана от проф. Тодор Герасимов в началото на V в. пр. Хр. Към къщото време трябва да отнесем и една сима, глинена архитектурна украса от края на помпозна покривна конструкция, заснета след средата на ХХ век от арх. Дунка Герганова при участието й в една комисия. Човешкото изображение върху симата има негроидни черти и е коренно различно по стил и мотив от познатата ни строителна керамика, открита досега при разкопки в Созопол.

Сима. Глинена архитектурна украса, заснета от арх. Дунка Герганова на остров „Св. Св. Кирик и Юлита”.

Сима. Глинена архитектурна украса, заснета от арх. Дунка Герганова на остров „Св. Св. Кирик и Юлита”.

Най-забележителната находка обаче е уникалната дървена статуетка на Аполон, открита при подводни проучвания близо до брега на остров (ред.бел. днес полуостров) „Св. Св. Кирик и Юлита”. Пред храма на Аполон Иетрос някога е стояла колосална бронзова статуя на божеството. Богът на слънцето, хармонията и изкуствата бил представен подпрян на лавров ствол с дясната ръка и държащ лък и стрела в лявата. Древните свидетелстват, че статуята е била дело на представителя на строгия стил в развитието на пластиката атинския скулптор Каламис, работил през първата четвърт на V в. пр. Хр. През 72 г. пр. Хр. римският пълководец Марк Лукул натоварил този аполонийски колос на кораб и го отнесъл в Рим, където бил поставен на Капитолийския хълм. След нашествията на готите в V век след Хр. следите на този шедьовър се губят и сега можем да го видим само изобразен върху монети на Аполония.

В храма на Аполон били принасяни много скъпи дарове. Най-ценните от тях били ограбени от месамбрийците при най-древната война в Бургаския залив. Както свидетелствува знаменитият декрет, открит в сестринския град на Аполония, приел древното име на Дунав Истрия, през първите десетилетия на ІІ век пр. Хр. напрежението между двата полиса се засилило и над Бургаския залив пробляснало късото съединение на войната.

Глинената статуетка на Аполон, открита от подводен екип, ръководен от н.с. Христина Ангелова.

Глинената статуетка на Аполон, открита от подводен екип, ръководен от н.с. Христина Ангелова.

Ябълка на раздора станал “полихнионът”- “градчето” Анхиалос, наричан в надписа и “фрурион”, т. е. малко укрепление. Месамбрийците спукали този аполонийски цирей, израснал в непосредствена близост до собствената им територия. Те превзели Анхиало, но не се задоволили само с това и преплавайки залива ударили Аполония точно в Ахилесовата пета на града. Месабрийци завладяли и осквернили храма на бог Аполон Лечител. Точно в какво се изразило поругаването лапидарният текст на истрийския надпис мълчи. Можем да предполагаме, че те са задигнали бойните доспехи на основателя на Аполония Анаксимандър и всички дарове, пренесени от аполонийски граждани и гости на бог Аполон, епонима и защитника на града. Опозорено било мястото, където се намирал прочутият в цял свят бронзов колос на бога на всички колонисти, живеещи по бреговете на Гостоприемното море.

Сега, доколкото разбирам от медиите, на остров „Св. Св. Кирик и Юлита” щели да се строят „атрактивни заведения”. В тази връзка вече започнаха и археологически разкопки. Те обаче не се финансират от бъдещи частни собственици, а от държавата. Какво означава това? Срастване на държава с частен бизнес, или някакъв потаен гешефт? Не ми е работа, но, според мене, остров „Свети Кирик и Юлита” е най-подходящо място за един бъдещ музей за история на града и общината и едновременно с това Морски музей. Сега съществуващите сгради на морското поделение биха могли да се преустроят и с малки промени да се приспособят за музейни експозиции, музейни канцеларии и модерни фондове, библиотеки, музейни зали, база за подводни проучвания и база за симпозиуми и конгресен туризъм. С тях прекрасно би съжителствала една база на Център по екология на Черно море. (Някога подобна институция съществуваше в града и беше ръководена от проф. Дечев). Убеден съм, че тези функции много повече прилягат на острова, отколкото той да бъде превърнат в един созополски Лас Вегас.

Бронзова монета на Аполония с изображение на статуята на Аполон Лечител, открита при разкопки на тракийската крепост „Малкото кале” край Равадиново (лице).

Бронзова монета на Аполония с изображение на статуята на Аполон Лечител, открита при разкопки на тракийската крепост „Малкото кале” край Равадиново (лице).

Не казвам Монте Карло, защото освен с казината си малкото княжество е прочуто и с Морския си музей. В това отношение и Созопол би могъл да заприлича на всеизвестното Монако и дори да го надмине. Созопол има далеч по-големи ресурси, стига неговите граждани и техните избранници в Общинския съвет да проявят твърдост пред централните столични власти. Необходимо е също така те да не стават зомбита пред бивши свои съграждани, озовали се на високи постове в София и станали проводници на столични попълзновения в града.

ПРОФ. Д.И.Н. ИВАН КАРАЙОТОВ

VII.2009г.

Бронзова монета на Аполония с изображение на статуята на Аполон Лечител, открита при разкопки на тракийската крепост „Малкото кале” край Равадиново (гръб).

Бронзова монета на Аполония с изображение на статуята на Аполон Лечител, открита при разкопки на тракийската крепост „Малкото кале” край Равадиново (гръб).

източник: morskivestnik.com

Previous post:

Next post: