Созопол. Би трябвало да се мисли, когато се прави един паметник, дали трябва да го има или не. А не да се мисли след това как да се съсипе. Логиката би трябвало да бъде обратна: когато се прави един паметник, трябва да се разбере – нужно ли е да има такъв паметник или не. Не бива да се затрива историческата памет. Дали сме били глупави или умни – това е част от историческата памет. Времето ще покаже кой е крив, кой е прав. Не трябва да има чисто политически решения. Нещата трябва да се разглеждат много по-дълбоко.
Това каза в интервю склупторът Альоша Кафеджийски, автор на паметника на подводничарите в Созопол. На 25 юли с панихида ще бъде открито облагороденото пространство около обновения паметник. „Преди 41 години Община Созопол решиха да направят този паметник. Първоначално той беше за двама подводничари – Душин и Терехов. Сега се оказа, че са прибавили списък на три или четири екипажа на руски подводници и това е новото. Паметникът имаше тогава един винт, който беше оплетен в стоманената лента. Доколкото знам, сега няма да могат да прибавят винта, защото пак ще го откраднат. Паметникът си стои там през цялото време; имаше един период, в който прибавиха неща, с които не бях съгласен: сложиха котви, вериги… След това доколкото знам ги бяха махнали. Хората, които сега възстановяват паметника, бяха любезни да ми се обадят, показаха ми разработките, които правят допълнително. Спазиха правилата на авторското право и не са вършили нищо на своя глава. Новото е, че се прибавят четири форми, на които са гравирани имената на останалите хора от екипажите на тези четири подводници, загинали през Втората световна война. Тогава идеята ми беше да направя две форми, които се докосват една до друга, и които символизират тези двама души. Телата на двамата подводничари Душин и Терехов са били намерени в зоната на Созопол. Аз самият бях изненадан, когато тези, които възстановяваха паметника, ми казаха, че ще прибавят още имена. Тогава изразих известно несъгласие, но това вероятно е движено по друга линия и не съм в състояние да направя коментар. Приемам за нормално хора, които са загинали твърде млади, по някакъв начин да се помни това нещо. Не знам дали формулировката „за освобождението на България” е най-точната. Това са мои резерви. Така или иначе – смятам, че е по-добре, че са се сетили да върнат нещата в положението, в което се откри паметникът”, каза Альоша Кафеджийски.
В интервю за ИА “Фокус”