Уникални находки откриха археолози на остров Свети Иван
Изключително интересни находки са разкрили археолозите през последните дни на остров Свети Иван край Созопол. За първи път в двора на манастира се открива гроб на благородник, който не е монах. По правило около стените на манастира са се погребвали само свещеници, чиито кости по-късно са се премествали.
Гробът е разкрит в северната част на западната галерия на манастирския храм Св. Йоан Предтеча. Обикновено на това място са били погребвани ктиторите или висши духовни лица, а сега специалистите са открили скелет на мъж, който стои извън православната или християнска религия, т.е. не е монах.
Този гроб, обаче е на благородник от 12 век, който не е имал свещенически сан. Той е погребан заедно със стъкленица с благовония, поставена на дясното му рамо, което е нещо невиждано до сега, както и с ботуши със шпори, което категорично изключва да е свещеник. “Възможно е да е войн или вестоносец, но това ще се установи, след като се изследва съдът с благовония и шпорите”, заяви проф. Казимир Попконстантинов, който е ръководител на разкопките. ”За първи път в моята практика попадам на погребан с шпори. Може да се предположи, че тук с ботуши с шпори са погребани конници, бързоходци- куриери или воини. Но засега е загадка. Има и още един гроб, чийто скелет е силно обезличен. Въпросът е кога бихме могли да датираме погребаните тук? Това би могло да бъде най- вероятно от края на 11-12 в. до 15-16 в., защото откриваме характерна керамика и стенописи”- уточни проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на разкопките.
Според директора на Регионалния бургаски музей доцент Цоня Дражева е възможно мъжът да е благородник, член на царското семейство, рицар кръстоносец или важен войн. Необичайно извитата му лява ръка говори, че или е бил ранен, или е бил болен, тъй като ръката му е била обездвижена. Възможно е дори да е бил болен от проказа, което обяснява съдът с благовония. Другата интересна находка, открита през последните няколко дни, е кръст върху мраморен капител. Те са датирани от 9-10 век, което показва, че манастирът е съществувал поне три века по-рано отколкото се посочва в досега съществуващите извори. Писмените доказателства, намерени до момента, сочат, че манастирът е съществувал през 13 век. Заедно с тях е открит и част от надпис. Възможно е той да е част от друг надпис, открит преди 25 години, който показва, че в манастира е имало преустройство. Това обаче ще бъде доказано също след изследване на артифактите.”Откриването на тази капител с този кръст, с така наречените цъфнали рамене, с украса от палметий и полупалметий категорично доказва тезата на Божидар Димитров, който работи тук със старши научен сътрудник Виолета Димова от Националния исторически музей, че манастирът най- вероятно е от 10 век. Към това да добавим и още една топла новина, намерихме източно от храма надпис, който всъщност е част от друг надпис, открит преди близо 25 години. Вторият предмет, който е част от колонка, която е от олтарна преграда на църквата. През този ранен период- от 9 до 13-14 век иконостасът не е бил на тази височина като съвременните храмове. Това е още един опорен пункт за датировката, че е от 9-10 век”- заяви ръководителят на разкопките проф. Попконстантинов.
Най-важното в момента е да реставрираме този паметник на християнството, към който проявяват интерес всички големи православни общности, каза Цоня Дражева. Този манастир е не само главен манастир на Черноморското крайбрежие, но от него са произлезли трима патриарси на Цариградската патриаршия. От тук е тръгнала и дипломатическата мисия на Светослав Тертер, който се е оженил за византийска принцеса и получава разширението на Българската държава. Тук е бил центъра на исихазма – едно течение за реформа в богослужебната литургична система. Той оцелява до 17 век, когато започват да го нападат казашките пирати. Искаме да го превърнем в един център на поклонническия туризъм на православието, а може би не само на православието, защото от новата находка тръгват много интересни възможности, каза още Дражева. Според нея не случайно манастирът е кръстен на Св. Йоан Предтеча. Ние знаем за един орден на йоанитите, създаден след превземането на Йерусалим да пази светите места на християнството. Сега, след като имаме войнско снаряжение, можем да помислим кой е бил този, който е погребан вътре в двора на манастира.
Информация за манастирския комплекс на остров Свети Иван има в грамотите и писмата, достигнали до наши дни от византийските автори, които отбелязват, че манастирът е възстановен и първите податки са от 1263 г., което означава, че е съществувал преди това. Проф. Попконстантинов подчерта, че това е свято място, единствения царски или императорски манастир и патриаршески манастир, независимо че е построен от константинополската патриаршия. Според археолога особено ценно е наличието на скрипторий- мястото, където се пишат и превеждат и орнаментират книги. От няколко ръкописа, които се намират на остров Халки, Турция, става ясно, че те са пренесени там от остров. В югоизточната част на манастира има още един храм, който до неотдавна се е считало, че е посветен на Света Богородица, но намерените от Божидар Димитров писмени извори коригират досегашната представа и се предполага, че това е бил първоначалния храм Свети Йоан. Една значителна част от помещенията в манастира са открити от Виолета Димова и Божидар Димитров- кухня и магарница, мястото за печене на хляб, трапезария, библиотеката.
Археологическите проучвания на острова са започнали през 1995 г. и след пауза от 15 години са наново възобновени през миналата година. Тогава Сливенският митрополит Йоаникий освети първият етап от археологическите разкопки на остров Свети Иван край Созопол, които започнаха на 25 август под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов от ВТУ ”Св.Св. Кирил и Методий”. Негово Преосвещенство се оказа първото висше духовно лице, което стъпва на историческия остров след близо 300 години. Проектът за проучване и реставрация на средновековния манастир „Св. Йона Предтеча” на острова е спечелен от фондация „Созопол” с партньори община Созопол и министерството на Културата и Регионалния бургаски музей. 60 000 евро бяха осигурени от Министерството на културата за разкопките по време на първия етап.
Вторият етап от разкопките стартира на 20 юли отново под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов и заместниците му доц. д-р Русина Костова и н.с. Цоня Дражева. Работата на 35- членния екип ще продължи до 10 септември. Проектът, по който се извършва втория етап от археологическите разкопки на остров Свети Иван е финансиран от Министерството на Културата и е на обща стойност 73 хил. лева, които са предвидени и за консервация на обектите.
Остров Свети Иван е с площ от около 66 дка. Интересното за него е, че там живее най-голямата колония от гларуси, или черноглави чайки. Първата двойка е донесена от цар Фердидант през 1906 година. Оттогава те се размножават много бързо и превземат цялото Черноморие и тяхната популация притиска местната малка чайка, която вече е изтласкана към Северното Черноморие. Сега броят им е около 6-7 хиляди. На остров Свети Иван гнездят над 70 вида птици, заради което местните жители го наричат ”Птичия остров”.Сред тях има видове, които са включени в Червената книга за целия свят, не само за Балканите или Европа. Наричат зайците на острова- древните обитатели. Те са известни като „подпочвени зайци”, които пият вода само по време на половината година, защото единственият им водоизточник е утринната роса. Те си правят дупки като къртици и популацията им на острова е изключително многобройна. Още през 1993 г. островът е обявен за защитена територия с цел опазване естествените местообитания на редки и застрашени видове птици. А през 2001 г. островът е обявен за природо- археологически резерват с министерско постановление.
Източник: sozopol.bg